Грешката, която допускаме, е че се вкопчваме в другия, за да се опитаме да сме щастливи чрез него, а не с него. Любов съществува, когато хората се окриляват от своята връзка, любовта към другия събужда най-нежните пориви и дори и студените хора стават спонтанни и топли когато обичат истински. Тогава, "Обичам те" е нещо толкова естествено колкото и една целувка. "Обичам те" съществува там, където душата усеща топлината от това, че е намерила своя половинка и стига чрез тази любов до пълната си себепроява :) (понякога неосъзнато дори за самата нея, колко често сме чували "какво правиш с мен" и" никога не съм предполагал, че мога да съм такъв..."...)
Любовта не е думи и думите не са любов. Когато нещата са истински няма прегради и условия, тогава съществува само "обичам те".
Думите трябва да следват сърцето. Също толкова страшно е когато чуваш едно, а виждаш друго, казват ти че те обичат, но проявите казват друго...
Така че никога не се съмнявай в съществуването на ЛЮБОВТА, но когато не я виждаш някъде, значи е на друго място....

Няма място за страх, там където има любов! За любовта не трябва време, тя не търси увереност, тя просто съществува

Самата истина е, че ЛЮБОВ е да не можеш да съществуваш без другия

... а колко по-просто седят нещата при животните ... ? Много по-просто и инстинктивно - любовният танц май винаги ще е на мода :).

Но не е ли точно това, което и хората правят? Ама нещо танца е много сложен. Всеки си играе по своему ...

То затова и "Не е ли това Зайовият глас?" поражда "Не би трябвало да бъде неговият ... !".

Поздрави и продължавай да търсиш, все някъде Зайо ще покани Мечо Пух в дупката си, а после май следва и "заклещването" :-D

Само едно мога да ти кажа, ти със сигурност не си единственият homo sapiens, който мисли по този начин. Следователно, не се отказвай и не спирай да търсиш! С повече упоритост ще си намериш своето човече, друг вариант просто няма. Или както се казва, който търси - намира. Поздрави! :)))

Тук съм, тук съм! Ей ме на!!!

Прекрасен пост!

Извинявай, ама това, че не виждаш нещо съвсем не означава, че го няма! А това дали е "на друго място" е съвсем отделен въпрос, то може да бъде И на друго място, двете не си противоречат...всъщност замислих се изобщо има ли определено "място", където е ограничена вечността на Любовта, в която не се съмнявам, та нали е безгранична, безпределна, безкрайна и всеобхватна, навсякъде. А ти си противоречиш, в думите ти виждам много концентрирано противоречие, например: "Грешката, която допускаме, е че се вкопчваме в другия, за да се опитаме да сме щастливи чрез него, а не с него.", а после казваш: "Самата истина е, че ЛЮБОВ е да не можеш да съществуваш без другия" - Е, кое от двете? Или си зависим от него, или не, средно положение няма

за топлите думи, приятели!

Коментар едно също много ми допадна. Жалко, че авторът или авторката е предпочел/а да остане анонимен, защото много мъдро го е казал/а.

Не виждам противоречие в думите, защото когато наистина обичаш някого няма да се "вкопчиш" в него/нея , а ще бъдеш до него когато е необходимо и няма да го "задушаваш" с любовта си, а ще го оставиш да диша свободно и да знае че може да разчита на теб.
Така че и двете са верни. :)

Парадокса в цялото противоречие е, че всъщност е прав. Наистина някой хора правят точно това, вкопчват се в някой и започват да живеят чрез него. Не правят сметка, че точно с това те губят част от очарованието на любовта. Губят защото точно тогава тази толкова ценна и фантастична взаимност я няма. Истинската и чиста любов е една вълшебна взаимност, както правилно си написал/а едно предугаждане и усещане на чувствата и желанията на човека до теб. И също така е вярно и това, че Любов е да не можеш да съществуваш без другия. Може би най-точно определено, двама души с едно сърце, но не загубване на идентичноста на всеки един от тях. За границите на Любовта... ами тя няма такива, тя наистина е нещо безгранично и всеобвхватно. Тя е всичко за което човек може да си мечтае. Тя е един дар, когато го получим трябва да направим всичко за да я съхраним в нейната най-чиста и свята форма. Много ми хареса написаното... просто е чудесно.

"А ти си противоречиш, в думите ти виждам много концентрирано противоречие, например: "Грешката, която допускаме, е че се вкопчваме в другия, за да се опитаме да сме щастливи чрез него, а не с него.", а после казваш: "Самата истина е, че ЛЮБОВ е да не можеш да съществуваш без другия" - Е, кое от двете?"

ДА ОБИЧАШ БЕЗ ДА ОБСЕБВАШ И ДА ПРИТЕЖАВАШ !!!!!!!!!!!!

Е, точно това "да обичаш" питах какво ще рече в случая в съчетание с "да не можеш да съществуваш без другия". За мен е по-скоро свобода, а не зависимост, та исках да се изясним...

Така изживяваме нещата в първите няколко седмици от еуфорията на влюбването. Иначе, човек просто не е създаден да живее с такива силни емоции всеки ден.
Второ, за да се получат тези чувства, трябва двата обекта да се привличат взаимно... Ако в теб нещо "се ражда и крещи "Обичам те!", но обекта не отговаря спонтанно със същото, както става обикновено, тогава идват на дневен ред социално-установените норми и игри, които си описала. Те са създадени с цел да можеш да бъдеш с човек, който иначе не би се влюбил лудо в теб просто ей-така. Включват всички форми на лъжи, пози, кокетничене, интриги, схеми, и т.н. Заради тях са създадени цели индустрии, например козметичната ;-)

за мен, човек е създаден от и буквално диша любов. Това не е просто начин, по който изживяваме нещата първите няколко седмици от еуфорията на влюбването, а самият живот. Състояние, изпразнено от това, което ти наричаш "силни емоции" по никакъв начин не би могло да въплъти и капчица живот и освен ако не си "жив труп" не би могъл да го понесеш /не говоря конкретно за тебе, разбира се, а по принцип/. Но това, естествено, е само начина, по който аз виждам нещата...

Да обичаш значи да си готов да си дадеш живота за човека до себе си. Да не можеш да съществуваш без другия значи да си готов да си дадеш живота, за да си до него. Свободата да се отдадеш - това е стъпка в любовта, избор, а не зависимост. Това, което наричаш зависимост, всъщност е усещането, че животът ти е останал при любимия, там където си го положил в краката му/и, когато си далеч от него...

Да обичаш предполага не само да си готов да си дадеш живота за човека до себе си, т.е. да умреш за него, но и най-вече да живееш за него....Много ми хареса начина, по който го казваш - "Свободата да се отдадеш", "усещането, че животът ти е останал при любимия" - много точно