“Здравейте. Аз съм Северн Сузуки и говоря от името на ЕКО - детска организация за ОС. Ние сме група от 12 и 13-годишни деца, , които се опитват да променят нещо. Ванеса Сати, Морган Гайзлър, Мишел Куейк и аз. Ние сами събрахме всички необходими средства, за да дойдем на това място, отдалечено на 5 000 мили, за да кажем на Обединените нации, че трябва да променят отношението си. Извайки тук днес, аз нямам никакви скрити намерения. Боря се за моето бъдеще. Да загубя бъдещето си не е като да изгубя изборите или няколко точки на стоковия пазар. Аз съм тук, за да говоря от името на всички бъдещи поколения, тук съм зад а говоря от името на всички умиращи от глад деца, чийто плач остава нечут. Тук съм, за да говоря от името на милионите умиращи животни по целия свят, само защото не е останало място, където да живеят. Страхувам се да се покажа нас лънце заради озоновите дупки. Страхувам се да дишам въздуха, защото не знам какви химикали има в него. Преди ходех на риболов с баща ми във Ванкувър, докато не започнахме да хващаме само риби, пълни със зарази. Сега всеки ден чуваме за изчезващи растения и животни, които си отиват завинаги. През целия си живот съм мечтала да видя големи стада от диви животни, джунгли и дъждовни гори, пълни с птици и пеперуди, но сега се чудя дали изобщо ще съществуват такива, за да могат моите деца да ги видят. Вие налагаше ли да се тревожите за тези неща когато бяхте на моята възраст? Всичко това се случва пред очите ни, а ние продължаваме да се държим сякаш разполагаме с всичкото време и с всички решения. аз съм още дете и нямам всички решения, но искам да осъзнаете, че и вие ги нямате. Не знаете как да поправите дупките в озоновия слой. Не знаете как да върнете сьомгата в замърсените води. Не знаете как да върнете към живот изчезналите животински видове. И определено не знаете как да върнете дъждовните гори, които сега са се превърнали в пустини. Ако не знаете как да поправите всичко това, моля ви, спрете да го рушите!!!!!!!! Тук може дас те дошли като делегати от своите правителства, бизнесмени, ръководители, журналисти или политици, но всъщност вие сте майки и бащи, сестри и братя, чичовци и лели, и всеки от вас е нечие дете. Аз съм още дете, а знам, че всички сме едно 5-милиардно семейство, фактически, едно семейство от 30 милиона вида. И това никога няма да се промени от някое правителство или граница. Аз съм още дете и разбирам, че всички трябва да действаме заедно, като един свят, насочен към една цел. Моят гняв не ме заслепява и моят страх не ми пречи да кажа на света как се чувствам. В моята страна правим такова разхищение! Купуваме и хвърляме, купуваме и хвърляме...И въпреки това, в северните страни не споделят достатъчно с нуждаещите се. Дори когато имаме повече от необходимото, ние се страхуваме да споделяме. Страхуваме се да споделим част от благата си с някой друг. В Канада живеем приличен живот. Имаме храна, вода, подслон, имаме часовници, велосипеди, компютри и телевизори. Можем да продължим този списък още два дни. Точно преди два дни, тук, в Бразилия, бяхме шокирани от начина, по който живеят някои деца на улицата. Ето какво ни каза едно дете: "Иска ми се да бях богат. И ако бях такъв, щях да дам на всички деца от улицата храна, дрехи, лекарства, подслон, любов и грижи." Ако едно дете от улицата, което няма нищо, е готово да сподели своето с другите, защо ние, които имаме всичко, сме толкова алчни?! Не спирам да мисля, че тези деца са мои връстници и ми е чудно, че все още има такова голямо значение в коя страна си роден. Аз можех да бъда детето от улиците на Рио, детето, умиращо от глад в Сомалия или жертва на войната в Срадния Изток, или просяче в Индия. Аз съм още дете, но знам, че ако всички пари, похарчени за войни, бяха отдадени за разрешаване на екологичните проблеми, намаляване на бедността и опазване на мира, нашият свят щеше да е едно прекрасно място. В училище и дори в детската градина, вие ни учите как да се грижим за околния свят, учите ни да не се бием с другите, да решаваме проблемите си, да се уважаваме, да почистваме когато сме разхвърляли, да не нараняваме други  същества, да споделяме с другите, да не бъдем алчни. Тогава, защо вие правите нещата, които ни учите ние да не правим? Не забравяйте причината за тези конференции! За кого ги правите? Ние всички сме ваши деца, вие решавате в какъв свят ще растем. Родителите трябва да могат да успокоят децата си като им кажат: "Не се притеснявай, всичко ще се оправи. Това не е краят на света. Правим всичко възможно да го спасим". Но не мисля, че вие можете да го кажете. Даже се чудя наистина ли сме във вашия списък с приоритети? Баща ми винаги е казвал: "Ти си това, което правиш, не което говориш." Е, ...това, което правите ме кара да плача нощем. Вие все казвате, че ни обичате, но аз ви предизвиквам: моля, направете нещо, зада защитите думите си! Благодаря!”

vbox7.com/play:cb237e95&ef=1